Добре, ама ще се оправя. Моят свръх аз е взел да ми чете конско, чувствам се лоша, иде ми да избягам, ама от себе си няма как да избягаш. Измъчват ме скрупули от една страна. Че не съм това, което очакваха от мен. По дяволите, защо очаквахте да съм нещо друго от това, което просто съм?!?
Дали имам причини... имам си, но ще звучат само като оправдания, голи оправдания, като голият охлюв вчера решил да се разходи из салона ми... Ако ситуации до този момент в живота ми бяха други, аз щях да съм друга, но такава съм, каквато съм... Трябва да се приема отново. Не мога да надскоча себе си и времето. Пустото чувство за време...
Неудоволствието ме потиска.
Сигурно по-лесно ще е да се поддам на някой невротичен симптом, при който другите просто ще се загрижат за мен, но не... Искам да присъствам*, да живея... макар и понякога подвластна на неудоволствие. Проблемите са, за да се решават. Те са в главите ни. Дори няма проблеми, има само задачи за решаване.
Вземането на решения винаги ме е плашело, за това повече от всичко съм искала да поемам отговорност. Именно тук искам да надскоча себе си. А животът е низ е от решения. Животът ме е плашел.
Тук мога, искам значи мога. Тук вече мога да надскоча себе си. Светът и другите не мога да променя, хода на събитията, независими от мен също, но мога да променя себе си. И ето...
Имам си достатъчно собствени желания, че да изпълнявам чуждите за мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар