Напоследък осъзнах, че колкото по-малко говоря, толкова по-добре. Не е важно да говоря много, току виж взема, че кажа някоя глупост и после взема, че съжалявам. По-добре да започна да слушам повече и по-добре...
А друг път яд ме е, че не говоря на точното място точните думи, все изпускам сякаш момента...
Много си мълча и все ме питат какво ми е. Може и понякога за странна дори да ме имат, знам ли ги. Не, това не е така - те и без това си ме имат за странна малко, дори и приятелите ми, но са ми свикнали.
Но понякога клиентите ми сякаш много ценят именно това. Оставям ги те да ми говорят. И забелязах, че сякаш повече ми говорят. Или може би не заглушавам ушите си със собствените си 'тревоги'...
Всеки иска да бъде изслушан, да бъде чут. Оставяш собственото си его настрана в този момент и оставяш хората да говорят....
Всеки говори за себе си. Хората имат странната тенденция в общуването си да говорят преди всичко за себе си и не слушат околните. Както някъде някой беше казал, че хората не слушат дори другия, просто чакат реда си да говорят.
Дори не случайно не списвам и често блога си, но не се отказах от самата идея за него. Идеята си е много хубава - хубаво е да знам, че все някой ще прочете това, но...
Осъзнах, че може би е по-добре да чета повече. Така и направих. Дори се записах в градската библиотека. Жанрът, който напоследък повечко чета, е психоанализа. Да се науча да анализирам първо себе си по-добре, после и околните.
О,и да не си помислите, че въобще не говоря вече с хората около себе си... Ето вчера с една клиентка си говорихме за компромисите. За младежката импусивност и все повечето компромиси с възрастта. С друг пък си говорихме се любовта и как понякога можем да сбъркаме примерно силното сексуално влечение с любов, за самотата, за работата...
Много хора са самотни. Знам какво е по принцип. С разликата, че през по-голямата част от живота си не съм изпитвала остра нужда от някой около мен. Все да съм до хора, но... преди всичко със себе си или просто като наблюдател.
О, и сетих се за какво много интересно нещо още говорехме с онзи клиент. А може би той говореше, беше ми изключително интересно да слушам. Та говорихме си как понякога възприемаме хората не такива, каквито са всъщност, а каквито ни се иска да бъдат. Една от най-големите ми грешки досега в общуването ми с хората. Другата голяма беше да се науча, че почти винаги хората не мислят като мен и най-странни и нелогични за мен могат да бъдат мотивите им.
Та това е засега от мен. Благодаря, че ме изслушахте.
Няма коментари:
Публикуване на коментар