Тази сутрин прегледах някъде статия с подобно заглавие. Признавам, че на диагонал прочетох, както много от Вас сигурно на диагонал ще прочетат постинга ми.
Веднага свързах с жаргона по медиите, лъжливите новини, някъде четох и за това.
Печалбарите, както ги нарекоха по някоя от статиите, или онези журналисти, които не търсят истината, а виждат една десета от всичко, което се е случило, не желаят и да видят повече, и после оставят на въображението си да напишат определена новина.
Или ако няма умрял, то тя не е сензационна новина. Какви сензации търсят те и наистина ли ги търсят на правилното място?
Нима много от реално действащите журналисти могат да се нарекат такива?
А какви ли са критериите за журналист ?
Мисля, че първото основно правило е да си обективен, реалист.
Не ми е нужно да съм учила за това, че да знам какво му трябва на обикновения гражданин по медиите, защото знам какво ми трябва от екрана и вестниците на мен. Знам какви са моите потребности и това е да не ми пълнят главата с лъжи и глупости по медиите, искрено бих искала да им имам доверие, но...
Самата аз съм срещала статия, която отразяа по крайно изкривен начин дори самите факти, камо ли гледната точка - хайде да приемем, че журналистът има право на собствена.
Четох сега, че едно дете било ударено, в болница, но не и убито, както се пресъздава в новината за случая. Да не говорим и за превозните средства, които са променени.
Тези хора са възмутени, както неотдана бях възмутена и аз, близка по случай, отразен от една вулгарна медия, по един вулгарен начин.
"Келеш едва не уби..." и т.н., и т.н. подобни определения често можем да срещнем по статиите например. И не ми казвайте, че това е нормално, защото не е!
Оставям си правото това да е единствено моето мнение, но вярвам, че има много хора, които дори нямат мнение по този въпрос.
Жаргонно написани статии, журналисти, даващи наляво и надясно вулгарни определения за хората и после...
Да не забравяме, че медията е наистина петата власт. И не трябва да не сте критични към това, което срещате по тях, камо ли доверчиви. Защото утре Вас ще нарекат някъде келеш и много други ще повярват на журналиста, който се изживява само като такъв, а мисли единствено за собственото си развитие по възможно най-бързия начин, ако може да стане, и дори и през трупове. Защото ако напишат нещо лъжливо за Вас по медиите, то може да Ви убие. Защото хората все още твърде сляпо вярват и не поставят ясно гражданската си позиция и искане за обективна медия пред тях.
Ако в един вестник за Вас напишат, че сте убиец, а Вие не сте такъв, само няколко ще повярват, ако прочетат. Но ако напишат в десет, няма ли да срещнете социалната изолация?!?
И това би могло да Ви убие.
Докога журналисти ще променят казаното от хората? Нима не трябва да им остане единствено стилистичното оформление и това да няма граматични и подобен род грешки? ...
Нима можем да вярваме на журналистите, че наистина ровят в един случай и поне са имали достатъчно информация, че да ни кажат мнението си?
И не е въпросът да не Ви нарекат убиец, ако наистина сте такъв, а наистина да са се докоснали до драмата, и видели за какво става на въпрос, да го кажем по -простичко.
Но убиец не е жаргон. Келеш и подобни приемаме за жаргон. Най-малкото е излишно, да не говорим и дори обидно за читателите!, да дават сами определения за определени хора, за които пишат. Нека оставят жаргона за нас, не мислите ли?
И нека оставят въображението за нас. Нека не четем тяхното такова, а да галят нашето... Това е тънкостта да си добър журналист, а не да показваш на цяла България колко можеш да си вулгарен и груб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар